Малко поезия

Тъй като преди много години, когато все още кръвта кипеше в мен и емоциите ми не бяха угасени от сивотата на ежедневието, пишех поезия, ето малко въгленчета от младежката ми жарава:


ОБИКНОВЕН

Нямам нищо, с което
да смая света.
Вижте ме - аз съм морето,
и аз съм брега.

Аз съм небето и птиците,
аз съм дъжда.
Ето ме - с вятър в зениците
и куплети в дланта.

Нямам нищо, с което
да смая света.
Всеки сам е морето,
и сам е брега.



* * *

Нощем искам да съм птица

с бели облаци-крила.

Да погаля плахата Зорница,

преживял докрай нощта.

Да се гмуркам сред звездите

като слънчев лъч в листа

и да чувствам как с щурците

в мен изгрява песента.

Сутрин искам да съм птица

с бели облаци-крила.

И да бъдеш ти Зорница,

надживяла с мен нощта.

СОНЕТ ІІІ

Във стъпките на пролетта

се вплитат уморените ти стъпки –

една изгаряща следа

от срещи и разлъки.

Ти тръгна по пътеката сама,

доволна, че успя да ме отблъснеш.

А минзухарите под жълтите листа

те чакаха да ги откъснеш…

Дърветата смутено ме поглеждат

с напукана от състрадание кора.

Последните ти думи те, изглежда,

приемат като собствена вина.

Но не раздялата е страшна, а това,

че не мога вече и за теб да плача.

СОНЕТ VІІ

Нощта е като дървена треска

забита в кожата ми. Дразни.

И сам във прашната леха

се скитам със идеи празни.

Нощта е кърпена могила

от есенни сълзи и зимни рани,

която във мечтите ми е свила

гнездо от състарили се поляни.

Нощта е времето, в което

край старите си спомени минавам

и слушайки съвета на морето

заключените мигове освобождавам.

И както всяка нощ, се вричам,

че пак ще мразя, а обичам.

СОНЕТ Х

Асфалтът скрива леките ти стъпки

във своята бензинна сивота,

за да им позволи отново да възкръснат

единствено до моята следа.

Луната помни, помни и небето,

липите помнят, помни есента,

как стъпките ни, в две пътеки слети,

не пожелаха да се разделят.

От този ден във дъжд паважът свети,

където заедно минавали сме ние,

и стъпките ни, сплетени като в куплети,

дори дъждът не може да измие.

От този ден във дъжд паважът свети

и там, където се отделят две пътеки.